Из ”10 причини да вярваме в Бог, който допуска страданието” - RBC Ministries
С течение на времето, нашата работа и нашето мнение се търсят по-малко и
по-малко. Телата ни стават все по-непригодни за работа. Постепенно се поддават
на неизбежното остаряване. Ставите се втвърдяват и болят. Очите отслабват.
Храносмилането се забавя. Спането става трудно. Проблемите стават по-големи и
по-големи, докато възможностите ни намаляват. И все пак, ако смъртта не е краят,
а прага на ново начало, тогава тежестта на старостта е също и благословение.
Всяка нова болка прави този свят по-малко желан, а следващия живот
по-привлекателен. По свой начин, болката проправя пътя за едно благодатно отпътуване
(Еклесиаст 12:1-14).
И помни Създателя си в дните
на младостта си, преди да дойдат дните на злото и те стигнат годините, когато
ще кажеш: Нямам наслада от тях; преди да се помрачи слънцето и светлината,
луната и звездите и да се върнат облаците след дъжда;
...
и се върне пръстта в земята,
както е била, и духът се върне при Бога, Който го е дал. Суета на суетите,
казва проповедникът, всичко е суета.
....
Нека чуем края на цялото
слово: Бой се от Бога и пази заповедите Му, понеже това е всичко за човека.
Защото относно всяко скрито нещо Бог ще докара на съд всяко дело, било то добро
или зло. (Еклесиаст 12:1,2,7,8,13,14)