Из ”10 причини да вярваме в Бог, който допуска страданието” - RBC Ministries
Страданието често идва от ръката на другите. Но то има способността да показва
това, което е в нашите собствени сърца. Склонността ни да показваме любов,
милост, гняв, завист, и гордост може да се таи дълбоко в нас, докато не бъде събудена
от обстоятелствата. Силните и слабите страни на сърцето, се показват, не когато
всичко върви според нашите очаквания, а когато пламъците на страданието и
изкушението изпитват издръжливостта на нашия характер. Както златото и среброто
се пречистват чрез огън, и както въглищата се нуждаят от време и налягане за да
се превърнат в диамант, така сърцето на човека се разкрива и усъвършенства от
устояване на натиска и топлината на времето и обстоятелствата. Силата на
характера се показва, не когато всичко е наред с нашия свят, но в присъствието
на човешката болка и страдание. (Йов 42:1-17; Римляни
5:3-5; Яков 1:2-5; 1 Петрово 1:6-9)
И не само това, но нека се
хвалим и в скърбите си, като знаем, че скръбта произвежда твърдост, а
твърдостта - изпитана правда, а изпитаната правда - надежда. А надеждата не
посрамва, защото Божията любов е изляна в сърцата ни чрез дадения ни Свят Дух. (Римляни 5:3-5)
Смятайте го за голяма
радост, братя мои, когато падате в разни изпитания, като знаете, че изпитанието
на вашата вяра произвежда твърдост. А твърдостта нека извърши делото си
съвършено, за да бъдете съвършени и цялостни, без никакъв недостатък. Но ако на
някого от вас не достига мъдрост, нека иска от Бога, Който дава на всички
щедро, без да укорява, и ще му бъде дадена. (Яков 1:2-5)
В което се радвате, ако и за
малко време да скърбите сега (ако е необходимо) в разни изпитания, с цел:
изпитването на вашата вяра, което е по-скъпоценно от златото, което гине, но
пак се изпитва чрез огън - да излезе за хвала и слава, и почест, когато се яви
Исус Христос; Когото обичате, без да сте Го видели; в Когото, като вярвате, без
сега да Го виждате, радвате се с неизказана и преславна радост, като получавате
следствието на вярата си - спасението на душите си. (1 Петрово 1:6-9)