Защо страдаме

RBC Ministries ни дава "10 причини да вярваме в Бог, който допуска страданието" 

(1) Страданието идва със свободата да избираме

Любящите родители копнеят да защитят децата си от излишна болка. Но мъдрите родители знаят за опасноста от прекомерната защита. Те знаят, че свободата на избор е в основата на това, какво означава да бъдеш човек, и че един свят без избор ще бъде по-лош от един свят без болка. Още по-лош ще бъде свят, населен от хора, които биха могли да вземат погрешни решения без да изпитват никаква болка. Никой не е по-опасен от лъжец, крадец или убиец, който не усеща вредата, която прави на себе си и на другите хора.

И Господ Бог взе човека и го засели в Едемската градина, за да я обработва и да я пази. Господ Бог заповяда на човека: От всяко дърво в градината свободно да ядеш, но да не ядеш от дървото за познаване на доброто и злото, защото в деня, когато ядеш от него, непременно ще умреш. (Битие 2:15-17)

(2) Болката може да ни предупреди за опасност

Мразим болката, особено в хората, които обичаме. И все пак, без дискомфорт, болните няма да отидат на лекар. Уморените тела няма да получат почивка. Престъпниците няма да имат страх от закона. Децата ще се присмиват, когато ги коригират. Без угризенията на съвестта, ежедневното недоволство от скуката, или празния копнеж за значимост, хората, които са направени за да намерят удовлетворение в един вечен Отец ще се задоволяват с далеч по-малко. Примерът на Соломон, примамен от удоволствията и учещ се от болката си, ни показва, че дори и най-мъдрите сред нас са склонни да се отклоняват от доброто и от Бога, докато бъдат уловени от получената болка от собствените си недалновидни решения. (Еклесиаст 1-12; Римляни 3:10-18)

Когато ги умъртвяваше, тогава питаха за Него и отново търсеха Бога ревностно; и си спомниха, че Бог им беше канара и Всевишният Бог - техен изкупител. (Псалм 78:34,35)

(3) Страданието разкрива какво има в нашите сърца

Страданието често идва от ръката на другите. Но то има способността да показва това, което е в нашите собствени сърца. Склонността ни да показваме любов, милост, гняв, завист, и гордост може да се таи дълбоко в нас, докато не бъде събудена от обстоятелствата. Силните и слабите страни на сърцето, се показват, не когато всичко върви според нашите очаквания, а когато пламъците на страданието и изкушението изпитват издръжливостта на нашия характер. Както златото и среброто се пречистват чрез огън, и както въглищата се нуждаят от време и налягане за да се превърнат в диамант, така сърцето на човека се разкрива и усъвършенства от устояване на натиска и топлината на времето и обстоятелствата. Силата на характера се показва, не когато всичко е наред с нашия свят, но в присъствието на човешката болка и страдание. (Йов 42:1-17; Римляни 5:3-5; Яков 1:2-5; 1 Петрово 1:6-9)

И не само това, но нека се хвалим и в скърбите си, като знаем, че скръбта произвежда твърдост, а твърдостта - изпитана правда, а изпитаната правда - надежда. А надеждата не посрамва, защото Божията любов е изляна в сърцата ни чрез дадения ни Свят Дух. (Римляни 5:3-5)

Смятайте го за голяма радост, братя мои, когато падате в разни изпитания, като знаете, че изпитанието на вашата вяра произвежда твърдост. А твърдостта нека извърши делото си съвършено, за да бъдете съвършени и цялостни, без никакъв недостатък. Но ако на някого от вас не достига мъдрост, нека иска от Бога, Който дава на всички щедро, без да укорява, и ще му бъде дадена. (Яков 1:2-5)

  

В което се радвате, ако и за малко време да скърбите сега (ако е необходимо) в разни изпитания, с цел: изпитването на вашата вяра, което е по-скъпоценно от златото, което гине, но пак се изпитва чрез огън - да излезе за хвала и слава, и почест, когато се яви Исус Христос; Когото обичате, без да сте Го видели; в Когото, като вярвате, без сега да Го виждате, радвате се с неизказана и преславна радост, като получавате следствието на вярата си - спасението на душите си. (1 Петрово 1:6-9)

(4) Страданието ни отвежда до ръба на вечността

Ако смъртта е краят на всичко, тогава живот изпълнен със страдание не е справедлив. Но ако края на този живот ни води до прага на вечността, тогава най-щастливите хора във Вселената са тези, които открият чрез страдание, че този живот не е всичко за което си заслужава да живеем. Тези, които открият себе си и вечния Бог чрез страдание, не са претърпели напразно своята болка. Те са оставили своята бедност, мъка и глад да ги приближат до Бога на вечността. Те са тези, които ще открият от личен опит за своя безкрайна радост, защо Исус казва: "Блажени бедните по дух, защото е тяхно небесното царство." (Матей 5:1-12; Римляни 8:18-19).

Понеже смятам, че сегашните временни страдания не заслужават да се сравнят със славата, която има да се открие за нас. Защото творението с усърдно очакване копнее да види откриването ни като Божии синове. (Римляни 8:18-19)


(5) Болката отпуска нашето вкопчване в този живот

С течение на времето, нашата работа и нашето мнение се търсят по-малко и по-малко. Телата ни стават все по-непригодни за работа. Постепенно ​​се поддават на неизбежното остаряване. Ставите се втвърдяват и болят. Очите отслабват. Храносмилането се забавя. Спането става трудно. Проблемите стават по-големи и по-големи, докато възможностите ни намаляват. И все пак, ако смъртта не е краят, а прага на ново начало, тогава тежестта на старостта е също и благословение. Всяка нова болка прави този свят по-малко желан, а следващия живот по-привлекателен. По свой начин, болката проправя пътя за едно благодатно отпътуване (Еклесиаст 12:1-14).

И помни Създателя си в дните на младостта си, преди да дойдат дните на злото и те стигнат годините, когато ще кажеш: Нямам наслада от тях; преди да се помрачи слънцето и светлината, луната и звездите и да се върнат облаците след дъжда;

...

и се върне пръстта в земята, както е била, и духът се върне при Бога, Който го е дал. Суета на суетите, казва проповедникът, всичко е суета.

....

Нека чуем края на цялото слово: Бой се от Бога и пази заповедите Му, понеже това е всичко за човека. Защото относно всяко скрито нещо Бог ще докара на съд всяко дело, било то добро или зло. (Еклесиаст 12:1,2,7,8,13,14)


(6) Страданието дава възможност да се доверим на Бога

Най-известният страдалец на всички времена е бил човек на име Йов. Според Библията, Йов загубва семейството си след силен вятър, богатството си след война и пожар, и здравето си след болезнени възпаления. През цялото това време, Бог не казва на Йов защо това се случва. Докато Йов търпи обвиненията на приятелите си, небето мълчи. Когато Бог най-накрая проговоря, Той не открива, че Неговия заклет враг Сатана е оспорил мотивите на Йов с които служи на Бог. Нито пък Господ се извинява за това, че е допуснал Сатана да изпита предаността на Йов към Бог. Вместо това, Бог говори за планинските кози, които раждат, младите лъвове, които ловуват, и враните в гнездото. Той говори за поведението на щрауса, за силата на вола, и за крачките на коня. Той говори за чудесата на небето, прелестите на морето, както и за цикъла на сезоните. Йов е оставен да осъзнае, че ако Бог е имал силата и мъдростта да създадете тази физическа Вселена, то има основание да се доверим на същия Бог и във време на страдания (Йов 1-42).

Тогава Йов отговори на Господа: Зная, че всичко можеш и че никое Твое намерение не може да бъде възпрепятствано. (Йов 42:1-2)


(7) Бог страда с нас в нашето страдание

Никой не е страдал повече от нашия Отец в небесата. Никой не е платил по-скъпо за навлизането на греха в света. Никой не е скърбял толкова много за болката, която идва от кривия път по който е тръгнало човечеството. Никой не е страдал като Този, Който плати за нашите грехове чрез разпънатото тяло на собствения си Син. Никой не е страдал повече от Този, Който, когато протегна ръцете си и умря, ни показа колко много ни обича. Това е този Бог, Който приближавайки ни към себе си, иска да Му се доверим когато страдаме и когато нашите близки плачат в наше присъствие. (1 Петрово 2:21; 3:18; 4:1)

Защото и за това сте призовани; понеже и Христос пострада за вас и ви остави пример да вървите по Неговите стъпки; (1 Петрово 2:21)

Защото и Христос един път пострада за греховете, Праведният за неправедните, за да ни приведе при Бога, като беше умъртвен по плът, но оживотворен по Дух (1 Петрово 3:18)

И така, понеже Христос пострада по плът, въоръжете се и вие със същата мисъл, защото този, който е пострадал по плът, е оставил греха (1 Петрово 4:1)


(8) Божията утеха е по-силна от нашето страдание

Апостол Павел моли Господ да отнеме от него неидентифициран източник на страдания. Но Господ отказва казвайки: "Доволно ти е Моята благодат; защото силата Ми в немощ се показва съвършена." "И така," казва Павел, "с преголяма радост по-добре ще се похваля с немощите си, за да почива на мене Христовата сила. Затова намирам удоволствие в немощи, в укори, в лишения, в гонения, в притеснения за Христос; защото когато съм немощен, тогава съм силен" (2 Коринтяни 12:9-10). Павел е научил, че е по-добре да бъде с Христос в страданията си, отколкото в добро здраве и приятни обстоятелства, но без Христос.


(9) Във време на криза ние се сплотяваме един с друг

Никой не би избрал болката и страданието. Но когато няма друг избор, остава някаква утеха. Природните бедствия и времената на криза ни обединяват. Ураганите, пожарите, земетресенията, размириците, заболяванията, и инцидентите, всички те имат свойството да ни върнат към здравия разум. Изведнъж ние си спомняме, че сме за кратко на този свят, и че хората са по-важни от придобивките. Ние си спомняме, че наистина се нуждаем един от друг, и че преди всичко се нуждаем от Бог.

Всеки път, когато откриваме Божията утеха в нашето собствено страдание, способността ни да помагаме на другите се увеличава. Това е, което апостол Павел е имал предвид, когато пише: "Благословен Бог и Отец на нашия Господ Исус Христос, Отец на милостивите и Бог на всяка утеха, Който ни утешава във всяка наша скръб, за да можем и ние да утешаваме тези, които се намират в каквато и да била скръб, с утехата, с която и ние се утешаваме от Бога." (2 Коринтяни 1:3-4).


(10) Бог може да обърне страданието ни в наше добро

Тази истина се вижда най-добре в многото примери от Библията. Чрез страданието на Йов виждаме човек, който не само стига до по-дълбоко разбиране на Бог, но който също става източник на насърчение за хората във всяко едно следващо поколение. Чрез отхвърлянето, предателството, поробването, и неправомерното лишаване от свобода на човек на име Йосиф, ние виждаме някой, който в крайна сметка е в състояние да каже на тези, които са го наранили: "Вие наистина намислихте зло против мене; но Бог го намисли за добро, за да действа така, че да спаси живота на много хора, както и стана днес" (Битие 50:20).

Когато всичко в нас крещи към небето заради допуснатото страдание, ние имаме основание да погледнем към вечния резултат и радостта на Исус, Който в своето страдание на кръста извика: "Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?" (Матей 27:46)


Вие не сте сами

Вие не сте сами, ако откриете, че не сте напълно убедени дали Христос е възкръснал от мъртвите. Но имайте предвид, че Исус обеща Божията помощ за тези, които искат да бъдат примирени с Бога. Той каза: ”Ако някой иска да върши Божията воля, ще познае дали учението е от Бога, или Аз от Себе Си говоря” (Йоан 7:17).

Ако виждате разумността на възкресението, имайте предвид, че Библията казва: ”Защото ако изповядаш с устата си, че Исус е Господ, и повярваш със сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите, ще се спасиш. Защото със сърце човек вярва и се оправдава, а с уста прави изповед и се спасява” (Римляни 10:9-10). Спасението, което Христос предлага не е награда за усилия, а дар за всички, които в светлината на доказателствата полагат вярата си в Него.